Усеща ли България новата твърда ръка на ЕС?
Трябва ли на България да ѝ бъде разрешено да се причисли към еврозоната и Банковия съюз? Това е въпросът, който европейските политици обмислят през актуалното лято.
На доктрина, несъмнено, България освен има правото да се причисли към двата механизма, само че и е правно задължена да го направи според изискванията приемането ѝ в Европейския съюз.
На процедура, отговорът на европейските водачи през юни беше лишен от позитивизъм, счита Euromoney.
Макар кардинално да се съгласиха с настояването, приемането на България беше отсрочено оптимално напред във времето, подлагайки страната на интервала за оценка от най-малко една година, преди страната да влезе в " чакалнята " на еврозоната (ERM II).
Опасенията на европейските водачи не са свързани с макроикономическата позиция на България.
Страната с лекост извършва Маастрихтските критерии. Това, от което европолитиците не са изключително удовлетворени от България, са ниските приходи, вкоренената корупция в другите сфери и неналичието на единност в банковия бранш.
На пръв взор сходна мярка наподобява рационална - българските институции остават слаби, а ръководството е също толкоз несигурно. Опасенията към стабилността на банков бранш също не са безпочвени. Изминаха единствено четири години от колапса на четвъртата по величина банка в страната – Корпоративна комерсиална банка (КТБ), което разкри огромни пропуски в ръководството и надзора. В резултат на това обвинявания бяха повдигнати против двама някогашни банкови управници, дружно с главния акционер, десетина банкови чиновници и двама локални инспектори.
Колкото и зле да наподобява това, въпреки българският банков бранш има своите проблеми, няма причина да чакаме систематична рецесия.
Почти всички най-големи национални банки са част от западни организации, в това число и водачът от предходната година UniCredit Bulbank. Вторият по величина заемодател в България - банка ДСК, е владеене на унгарската OTP Bank. Най-голямата локална банка е Първа капиталова банка (FIBank), която е класирана четвърта по общи активи и има депозитна база от 4,4 милиарда $ (7,4 милиарда лева). От това може да се направи изводът, че даже и да се появи нещо отрицателно в границите на българския банков бранш, то надали ще засегне по някакъв метод останалите страни.
България има собствен добре проведен " Фонд за гарантиране на влоговете в банките ", до момента в който Европейският съюз (ЕС) няма подобен. В края на юни европейските водачи още веднъж не съумяха да се спогодят за основаването на обща европейска скица за гарантиране на депозитите. Това оставя налице Единния фонд за преструктуриране, който няма да може да избави затъващи български кредитори.
Във всеки случай България към този момент сподели, че е способна да избави личните си банки. Тя оказа помощ на FIBank през 2014 година и елементарно може да си разреши да го стори още веднъж, като се има поради съотношението на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт от 25%.
Защо тогава европейските водачи не бързат с присъединението на България към еврозоната и Банковия съюз? Някои евентуално ще се съгласят с това, че блокът е бил прекомерно благосклонен в предишното към новопостъпилите членки и в този момент е време, въпреки и със забавяне, да наложи някаква по-строга дисциплинираност.
Но за какво би трябвало точно България да бъде пострадала?
В последна сметка изминаха по-малко от четири години, откогато Латвия беше посрещната в общността на единната валута, макар че беше беше добре известна склонността на някои локални банки да „ перат “ съветска валута.
Трябва да се обърне внимание и на съмнението, че някои европейски политици „ съжаляват “, че Европейски Съюз е приел нови членки като България и в този момент се пробват да отхвърля уговорките, които към този момент са поели. Ако това е по този начин, тези хора не би трябвало да се крият зад остарели истории, а да застанат и да изкажат откровеното си мнение.
По публикацията работиха: Аспарух Илиев, редактор Виктория Тошкова
На доктрина, несъмнено, България освен има правото да се причисли към двата механизма, само че и е правно задължена да го направи според изискванията приемането ѝ в Европейския съюз.
На процедура, отговорът на европейските водачи през юни беше лишен от позитивизъм, счита Euromoney.
Макар кардинално да се съгласиха с настояването, приемането на България беше отсрочено оптимално напред във времето, подлагайки страната на интервала за оценка от най-малко една година, преди страната да влезе в " чакалнята " на еврозоната (ERM II).
Опасенията на европейските водачи не са свързани с макроикономическата позиция на България.
Страната с лекост извършва Маастрихтските критерии. Това, от което европолитиците не са изключително удовлетворени от България, са ниските приходи, вкоренената корупция в другите сфери и неналичието на единност в банковия бранш.
На пръв взор сходна мярка наподобява рационална - българските институции остават слаби, а ръководството е също толкоз несигурно. Опасенията към стабилността на банков бранш също не са безпочвени. Изминаха единствено четири години от колапса на четвъртата по величина банка в страната – Корпоративна комерсиална банка (КТБ), което разкри огромни пропуски в ръководството и надзора. В резултат на това обвинявания бяха повдигнати против двама някогашни банкови управници, дружно с главния акционер, десетина банкови чиновници и двама локални инспектори.
Колкото и зле да наподобява това, въпреки българският банков бранш има своите проблеми, няма причина да чакаме систематична рецесия.
Почти всички най-големи национални банки са част от западни организации, в това число и водачът от предходната година UniCredit Bulbank. Вторият по величина заемодател в България - банка ДСК, е владеене на унгарската OTP Bank. Най-голямата локална банка е Първа капиталова банка (FIBank), която е класирана четвърта по общи активи и има депозитна база от 4,4 милиарда $ (7,4 милиарда лева). От това може да се направи изводът, че даже и да се появи нещо отрицателно в границите на българския банков бранш, то надали ще засегне по някакъв метод останалите страни.
България има собствен добре проведен " Фонд за гарантиране на влоговете в банките ", до момента в който Европейският съюз (ЕС) няма подобен. В края на юни европейските водачи още веднъж не съумяха да се спогодят за основаването на обща европейска скица за гарантиране на депозитите. Това оставя налице Единния фонд за преструктуриране, който няма да може да избави затъващи български кредитори.
Във всеки случай България към този момент сподели, че е способна да избави личните си банки. Тя оказа помощ на FIBank през 2014 година и елементарно може да си разреши да го стори още веднъж, като се има поради съотношението на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт от 25%.
Защо тогава европейските водачи не бързат с присъединението на България към еврозоната и Банковия съюз? Някои евентуално ще се съгласят с това, че блокът е бил прекомерно благосклонен в предишното към новопостъпилите членки и в този момент е време, въпреки и със забавяне, да наложи някаква по-строга дисциплинираност.
Но за какво би трябвало точно България да бъде пострадала?
В последна сметка изминаха по-малко от четири години, откогато Латвия беше посрещната в общността на единната валута, макар че беше беше добре известна склонността на някои локални банки да „ перат “ съветска валута.
Трябва да се обърне внимание и на съмнението, че някои европейски политици „ съжаляват “, че Европейски Съюз е приел нови членки като България и в този момент се пробват да отхвърля уговорките, които към този момент са поели. Ако това е по този начин, тези хора не би трябвало да се крият зад остарели истории, а да застанат и да изкажат откровеното си мнение.
По публикацията работиха: Аспарух Илиев, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ